Some Alt Text

Някои изследователи твърдят, че Моцарт е имал аутизъм. Записано е, че той е имал нужда постоянно да движи ръцете и краката си, а физиономиите на лицето му бързо се сменяли и за кратко време изразявали най-различни и дори противоположни емоции. Слухът му също е била много чувствителен. От личната му кореспонденция се разбира, че когато му е било скучно, започвал да скача по масите и столовете, мяукал е като котка или е правил салта.

 

Some Alt Text

Според психиатъра проф. Майкъл Фицджералд известният изследовател Чарлз Дарвин е страдал от синдрома на Аспергер. Знае се, че като дете Дарвин се е стремял да избягва хората, бил е много тих и срамежлив. И като възрастен е предпочитал да не общува лично с хората, а чрез писма. Имал е силна фиксация върху различни научни теми, като например химията, но в същото време е имал много развито нагледно-образно мислене.

Some Alt Text

Според изследователи от Кеймбриджкия университет Нютон също е имал някаква форма на аутизъм. Знае се, че ученият е предпочитал да живее уединено, държал се е странно, когато е трябвало да води ежедневни разговори, обикновено не е успявал да поддържа трайни приятелства и много е държал на рутината. От някои източници става ясно, че Нютон е бил толкова фокусиран върху работата си, че с дни е забравял да се храни.

Some Alt Text

Повечето хора познават Сюзан Бойл като срамежливата шотландка, която продаде милиони албуми след появяването си във „Великобритания търси талант“. Тя е истинско вдъхновение за милиони хора, които още чакат да сбъднат мечтите си. Сюзан вдъхна увереност и на хората с аутизъм, след като призна, че е диагностицирана със синдром на Аспергер. Тя признава, че диагнозата било истинско „облекчение“ за нея и благодарение на нея си обяснява много неща от живота си.

Some Alt Text

Не малко изследователи смятат, че великата поетеса е имала форма на аутизъм. Доказателства за това са, че Дикинсън е пишела поеми, които са били много нетрадиционни и странни за времето си, била е саможива, разбирала се е по-добре с деца, предпочитала е да носи само бели дрехи в определен период от живота си, вманиачавала се е по различни теми, например уханните цветя. Нейният биограф – Линдал Гордън, смята, че нейното саможиво поведение е вследствие на епилепсията ѝ, но медицинските специалисти посочват, че хората с аутизъм много по-често страдат от епилепсия.

 

Използван източник за известните личности с аутизъм dama.bg

Аутизмът  е вид генерализирано разстройство, което засяга развитието на мозъка, оттам и поведението на човека. Обикновено се появява през първите три години от живота като абнормално развитие със специфични характеристики. При децата, които нямат проблем с речта или интелекта, проявите проличават в училищна възраст (като проблеми със социалната адаптация, обикновено към училищните правила или взаимоотношенията с връстници).

 

Научни изследвания (2008г.) насочват към различни клинични, генетични, неврологични източници. При над 80% от засегнатите с аутизъм причината остава неразкрита. Само при около 10% от случаите е установена специфична причина за заболяването.

РЗИ Пловдив

 

Няма да се спирам подробно на симптомите , които са проявление на аутизма, а само ще изброя трите основните групи към които спада всеки един проявен симптом, а именно:

1. Нарушение в социалните взаимоотношения

2. Нарушения на речта и езика

3. Стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.

 

Ще обърна повече внимание на психо-емоционалната гледна точна на аутизъма , а именно хиперактивността, агресията, нарушеното внимание, компулсивните пристъпи, неразпознаването на някои емоции, нарушения в храненето, афективни разтройства, адаптация към ситуация и други. Тези психо-емоционални проблеми за разлика от увреждането на функционалността на мозъка, могат да бъдат повлияни в някои случай дори над 90% дори в напреднала възраст, а не само при подрастващи деца. Биорезонансната Бахова терапия има вече доказани резултати в повлияването на психо-емоционални състояние при пациенти от аутистичния спектър.

 

"Bettelheim (1967) смятат, че рано в живота си, тези деца не са успели да развият чувство на автономност, което той дефинира като усещане, че детето е неспособно да влияе върху средата – аутизмът е една неуспешна автономия. Важен фактор за генезата на аутизма е психическото състояние на майката. Ако тя е в депресия, бебето проявява следните реакции: става видимо неспокойно, движенията му стават бавни и насечени, детето обръща глава за да потърси някого, но често майката не откликва. Ако неговите опити поредни пъти се окажат неуспешни, то се оттегля с чувство за безпомощност, застинал поглед, свито и неподвижно тяло. Така този постоянно повтарящ се травматичен опит се оказва с трагични последствия за аутистите. Депресивната майка се „залепва“ за детето си, като чели то още е част от нейното тяло и това е начинът, по който тя се справя с чувствата си. Тя бяга от черната дупка, която е признание на тяхната раздяла. Често детето е „спасено“ от депресията на майката чрез виталността на баща си или на по-големите брат или сестра. Уиникът (2008) смята, че аутистите развиват още от най-ранните етапи на живота си отбягващи реакции, които са резултат от травматична телесна раздяла между бебето и майка му."

 Доктор на науките Златомира Георгиева Костова

 

Изследване направено при деца с аутизъм в

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“-БЛАГОЕВГРАД

Факултет по педагогика Катедра „Педагогика“

Доктор на науките ЕЛИССАВЕТ АНГЕЛОС РУМПИДАКИ

 

 

Контингентът се състои от 60 деца с аутизъм, от които 36 са момчета и 24 момичета. 34 деца преди са участвали в учебни дейности, базирани на игра, а 26 не са. От 34-те деца, участвали в такива дейности, при 20 процесът е с продължителност от 1 година, а при 14 от 2 години. Децата, които са участвали в изследването, са диагностицирани със синдром на аутизъм в продължение на 1 до 7 години, при средно 3,37 години.

 

Част от изводите от изследването са:

•Използването на визуални инструкции повишава концентрацията на вниманието, броя на дейностите, с които се занимават и броя на успехите във всяка от тези дейности при учениците с аутизъм.

•Използването на визуални инструкции има важни предимства за учениците с аутизъм: намалява реакцията по отношение на учителя, повишава придобитите умения след края на интервенцията, с обобщение, но всички те комбинират визуалните инструкции с други стратегии.

• Всички деца трябва да бъдат включени в групови програми по време на екипна игра и социално взаимодействие.

•Терапевтите трябва да участват с детето в спонтанни дейности.

• Когато децата не си играят с играчката, терапевтът трябва да помага на детето.

 

Изследване проведено от Доктор на науките Златомира Георгиева Костова в ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ доказа, че:

 

"Високият травматизъм на майката (от диагнозата на детето) повлиява на детето с аутизъм посредством включване на протективна идентификация като защитен механизъм на Аз-а. Майките от изследването проектират собствените си нереализирани планове и желания върху детето си. Реакциите им, спрямо особеностите в психичното състояние на детето, степента на приемане, оценката на възможностите му и перспективите за развитие, допълнително усложняват клиничната картина."

 

Биорезонансната Бахова терапия може да бъде в помощ при аутизма директно върху психо-емоционалното състояние като: хиперактивност, нарушения в храненето, ритуално поведение, агресия, а индиректно върху речта и езика, комуникацията, вниманието, изолация, стереотипно боравене с предметите, адекватен контакт с връстници.